Какво ни учи светът и какво ни учи йога
Светът ни казва: акумулирай, трупай, притежавай. Колкото повече имаш – по-ценен си. Рекламите не ни продават неща – те продават щастие, уважение, любов. "Ако имаш това, ще бъдеш щастлив."
Апариграха казва да не се презапасяваме с излишни неща. Домът, дрехите и личните ни вещи са неотменна част от ежедневието ни – без тях не можем да живеем пълноценно. Идеята е да спрем до необходимото и да не се поддаваме на алчността за повече. Това е практиката на непривързаността – да живеем с лекота, без да зависим от това, което притежаваме. Умът е този, който иска да трупа и събира стари вещи, защото се чувства несигурен без тях. Отнася се към отношението ни към това, което имаме.
Не се отнася само до парите и вещите. Говори за всичко – за хората, които "притежаваме", за емоциите, които трупаме, за знанията, които колекционираме, дори за представите, които имаме за себе си.
Патанджали ни казва в Йога сутрите: когато се установиш в непритежанието, започваш да разбираш защо си тук, каква е истинската цел на съществуването ти.
Какво ти струват вещите?
Искаш голяма къща? Вероятно ще вземеш голям кредит. Години усилена работа. По-високи разходи. Ще ти е нужна помощ за градината, почистването, поддръжката.
Е, нека се запитаме – наистина ли искаме това? Можем ли да имаме всичко необходимо в по-малко и уютно пространство?
С всяка покупка ние увеличаваме зависимостта си от външни обекти. И тук е важно да разбираме: има два начина да преживеем щастие.
Външният
Купуваме нещо, получаваме допамин, казваме си "О, доволен съм". Задоволството обаче не трае дълго.
Вътрешният
Можем да постигнем дълготрайно щастие, като изграждаме връзка със себе си, със своя вътрешен център и практикуваме вътрешен мир.
Когато сме насочени навън, губим време, енергия, умът става разсеян. Губим възможността да се свързваме с вътрешния ресурс за щастие. И ставаме все по-малко щастливи и все по-зависими.
Раница на гърба си
Представи си, че носиш раница на гърба си. Всеки ден в нея слагаш по нещо. Стар гняв към колегата. Притеснение за бъдещето. Желанието за по-голяма заплата. Болката от неказаните думи. Завистта към приятелката с перфектния живот.
Всеки ден раницата става по-тежка. А ти дори не си даваш сметка колко ти тежи. Апариграха е изкуството да свалиш раницата.
Какво държим без да го осъзнаваме
Хората като собственост
Партньорът, детето, родителите – колко често ги маркираме като "наши"?
- Как можеш да осигуриш повече свобода на партньора си?
- Как можеш да го подкрепиш да бъде себе си, вместо да го обременяваш с очакванията си?
- Как можеш да го вдъхновяваш вместо да го критикуваш и осъждаш?
- Можеш ли да му благодариш, че ден след ден избира теб?
Емоционалният багаж
Ако някой ти е казал или направил нещо лошо, държиш ли гнева, болката, жлъчта? Това е като да пиеш отрова и да очакваш другият да умре. Ти си този, който държи омразата. Себе си убиваш. Нужно е да се научиш да прощаваш – най-напред - на себе си.
А страхът? Кое те води в живота – любовта или страхът? Докога? Избери любовта!
Закостенелите вярвания
Пленен ли си от закостенелите си вярвания, принципи, представи? Може ли някой да ги обори, да те разубеди?
Можеш ли да осъзнаеш, че това е предварително организираният ти подход на възприятие, което непрестанно филтрира свързването ти със света и себе си?
Имаш ли разбирането, че колкото могат да бъдат могъща сила за създаване на добро в живота ни, толкова могат да бъдат и разрушителни? Да, да – твоите вярвания.
Колекционирането на знание
Колко често четеш нещо ново, придобиваш нови умения, нова квалификация, записваш нова програма? Ползваш ли това знание в ежедневието си? Прилагаш ли го на практика? Или си се превърнал в колекционер на знание?
Години наред бях в този капан - заблуждавах се, че нужно да знам още - и това, и онова.. Мантрата на егото е "още". Осъзнах, че споделянето е благословия.
Може би не е нужно и ти да трупаш още... Може би е време да пуснеш, да свалиш от товара си и да приемеш и обикнеш и споделяш себе си.
Една история
Един от първите ми йога учители разказа история за един човек, който постоянно отлагал щастието си.
Като ученик си казвал: „Ще бъда щастлив, когато завърша гимназия." Завършил я с отличие. Но веднага си обещал: „Не, истинското щастие ще дойде, когато вляза в университет." Влязъл, учил упорито, дори завършил с отличие. И пак не бил доволен. „Ще бъда щастлив, когато срещна красиво момиче." Срещнал я. Сърцето му се изпълнило с вълнение, но след време казал: „Щастието ще дойде, когато имаме дете." Родило се детето, а той пак отложил: „Ще бъда щастлив, когато порасне и влезе в университет."
И така, животът му преминавал в едно постоянно „когато". Докато една сутрин, на 80 години, се събудил и осъзнал, че е чакал цял живот – а щастието винаги е било някъде другаде, в бъдеще, никога в настоящето.
Вярвам, че щастието не е в „когато", а в „сега", в това, което сме и имаме днес. Всеки нов етап от живота може да бъде красив, ако не го отлагаме за следващия.
На постелката: Най-честният учител
Виждаш дамата до теб, която изпълнява чудесно дадена асана. Можеш да изпиташ завист: "Защо аз не мога така?" Или можеш да се вдъхновиш: "Ех, че красиво! Един ден и аз мога с лекота да задържа тази поза."
Истинската цел на асана не е да достигнеш "перфектната" форма, а да бъдеш тук и сега – в тялото си, с дъха си, с всичко което се появява в момента.
Когато практикуваш апариграха на постелката:
- Пускаш нуждата да изглеждаш по определен начин
- Приемаш ограниченията на тялото си днес
- Не се сравняваш с другите
- Откриваш радост в самия процес
Как да знаем дали я следваме
Апариграха създава такава менталност, че да не се безпокоим за нищо. Каквото ни е нужно, то е при нас. Който ти е нужен, той е при нас. Всичко във Вселената ни се осигурява – ние просто го управляваме. Притежаването е мая, илюзия. Понякога си въобразяваме, че притежаваме нещо. Реално не притежаваме нищо, а сме временни стопани, ползваме колите, парите, телата си дори.
Притежваваме само онова, което сме дали на другите - обич, подкрепа, кураж.
Практически техники за всеки ден
1. Упражнявай щедрост
Всеки ден давай нещо – може да е материално, може да е време, внимание, усмивка. Щедростта радва сърцето.
2. Практикувай приемане (не завист)
Когато видиш нещо хубаво при друг човек, вместо да се сравняваш, кажи: "Радвам се за теб" или "Благодаря ти за вдъхновението."
3. Благодарност вечер
Всяка вечер изброявай 3 неща, за които си благодарен и не ги повтаряй. Това насочва ума към благословиите.
4. Упражнявай прошка
Прощавай и бъди свободен от обидата. Прошката не означава да одобриш станалото – означава да се освободиш от товара, който носиш.
5. Въпроси преди покупка
- Наистина ли се нуждая от това?
- Мога ли да изпитвам радост и щастие без да си купя това?
Утвърждение за всеки ден
"Освобождавам се от това, което вече не ми служи във всеки аспект от живота ми."
Казвай това всяка сутрин и превръщай думите в действия през деня.
Какво се случва когато практикуваш
- Умът не скача непрестанно от желание на желание. Има повече тишина, повече пространство за настоящия момент.
- Появява се истинската радост от малките неща – чаша чай, разговор с приятел, залез.
- Отношенията стават по-автентични. Не търсиш другите, за да удовлетворят нуждите ти, за да изпиташ щастие. Обичаш истински и свободно.
- Появява се дълбоко чувство за сигурност – не от външни обстоятелства, а от осъзнаването, че си цял и достатъчен точно такъв, какъвто си.
Когато практикуваме непривързаност, откриваме колко леки могат да бъдат и телата, и мислите ни. Свободата не идва от бягството, а от способността ни да пуснем.
В края на краищата
Апариграха не е отказ от живота. Това е осъзнат избор за свобода.
Можем да имаме неща, без нещата да ни имат. Можем да обичаме хора, без да ги притежаваме. Можем да се стремим към цели, без да поставяме щастието си в зависимост от резултата.
В свят, който ни казва, че нямаме достатъчно, че не сме достатъчни, апариграха уверено твърди: "Аз съм достатъчен. Имам достатъчно. Животът ми е достатъчно богат точно сега."
Не се опитвай да промениш всичко наведнъж. Започни с малки стъпки. Откажи си една ненужна покупка днес. Дари нещо ценно. Прости някому. Благодари за нещо, което приемаш за даденост.
Всяка крачка към апариграха е крачка към свобода. А свободата е единственото истинско богатство.
Към какво си привързан?
От какво ще си щастлив да се освободиш? Как можеш да започнеш да практикуваш апариграха още днес?
Сподели в коментарите – нека заедно да създаваме общност от хора, които избират свободата пред привързаността. 🙏
С обич,
Нина