Какво наистина е Астея?
Напоследък ми прави впечатление, че крадем... Крадем, а може би е време да спрем! И преди да започнете да протестирате: "Не, не. Не и аз, аз не съм такъв човек. Имам морал, ценности", нека се вгледаме по-дълбоко.
Йога не е само асани – тя е и начинът, по който присъстваме в живота си.
АСТЕЯ е част от осемстепенния път на Патанджали - Ямите. Можем да наречем Ямите „морални принципи". След като вече се запознахме с Ахимса и Сатя, време е да пристъпим към АСТЕЯ. Традиционно се превежда като "отсъствие на кражба" или "честност". В по-широк смисъл, може да я разберем като покана да сме "тук и сега".
Когато говоря за астея си спомням исторята за градинаря
Представете си градинар, който постоянно поглежда към съседските градини, завиждайки на техните цветя. Така зает с това да сравнява, той пренебрегва собствените си растения - не ги полива навреме, не ги подрязва с любов, не забелязва как цъфтят. Когато градинарят започне да обръща внимание на собствените си цветя, те разцъфтяват в неповторима красота.
Така и ние често крадем от собствения си живот, загледани в чуждите истории.
Корени на астея
Зад всяка кражба стои погрешно предположение:
че нашите нужди са по-важни от тези на другите
че заслужаваме похвала/заплащане без усилие
че не сме достатъчни и ни трябва още, за да сме цели
Как ограбваме сами себе си
Крадем от настоящия момент
Крадем от времето си за живот, като тичаме от едно нещо към друго. Препускаме през живота си, пропускайки уникалната магия на този миг, който никога няма да се върне.
Крадем от любовта към себе си
Храним съмненията, чувството за вина, критикуваме се безмилостно и забравяме, че сме божествено творение. Когато изберем да поспрем и да се насладим на залеза, вместо да проверим имейлите си, ние „връщаме" на себе си откраднатата радост.
Крадем от бъдещото си здраве
Днес вземаме решения, които утре ще ни струват скъпо. Лишаваме се от движение, ядем нездравословно, живеем под стрес, не умеем да почиваме.
Ограбваме себе си като предаваме мечтите си
Предаваме красивите си мечти, като погребваме талантите си, като отказваме да бъдем себе си.
Най-често крадем, защото не осъзнаваме богатствата на своята духовна същност.
Как крадем от другите
Крадем време
Закъснявайки постоянно, поставяме нашите нужди над тези на другия. Времето е безценно за всички.
Крадем внимание и енергия
Вместо искрено да слушаме, мислим какво искаме да кажем.
Крадем от чувствата им
С обвинения, мърморене и недоволство превръщаме себе си в "човека, който източва нечия енергия и радост".
Мъдростта на Патанджали
В Йога Сутра 2.37, Патанджали казва нещо : "Когато въздържанието от присвояване се установи твърдо, съкровищата идват сами при него." Богатствата потичат като река към онзи, който не взема нищо, което не му принадлежи.
Когато спрем да крадем - от себе си, от другите, от момента - откриваме невероятното изобилие, което вече съществува в живота ни.
Патанджали ни учи: истинското богатство не се състои в това да имаме повече, а в това да осъзнаем колко много вече притежаваме.
История от практиката - "Калина и нейната кражба на щастието"
Преди година при мен дойде Калина - успешна, амбициозна жена, която често се оплакваше, че "Все едно животът минава покрай мен." Работеше по 12 часа дневно, постигаше целите си, но чувстваше неудовлетворение. Имаше красиво семейство, а рядко намираше време да им се радва.
В хода на нашите срещи се разкри нещо фино и мощно: Калина крадеше от собствения си живот без да го осъзнава. Тя непрекъснато живееше в утрешния ден. "Когато ме повишат, ще съм щастлива", "Когато купим по-голям апартамент ще се почувствам успешна", "Когато децата пораснат, най-сетне ще имам време за себе си".
Но утрешният ден така и не идваше.
С практиката на астея, Калина откри нещо изумително: тя може да върне щастието си обратно — да го „открадне" от илюзорното бъдеще и да го върне в настоящето. Започна да чува смеха на детето си сутрин, да усеща топлината на кафето в ръцете си, да вижда благодарността в очите на колегите си.
След няколко месеца тя ми каза: „За първи път от години се чувствам истински богата. А всъщност нищо не се е променило — освен начинът, по който гледам на случващото се."
Нейният пример ни показва, че астея не е лишение, а връщане на богатството, което вече имаме.
Астея на постелката и в живота
В практиката на йога
Ако сме прекалено самокритични - крадем от себе си спокойствието и удоволствието от практиката. Когато видим другите да правят трудни пози, може да изпитаме завист и да започнем да се насилвате. Това е моментът, в който астея се проявява - вие крадете от самите себе си самоприемането.
Ако сме горди или самодоволни - отново крадем от себе си благодарността към това, което тялото ни позволява.
В ежедневието
Астея ни приканва да се питаме:
- Осъзнавам ли какво вземам в тази ситуация – буквално и метафорично?
- Как очакванията ми за това, което ми е нужно или което заслужавам, ми пречат да се насладя на сегашния момент?
- Давам ли равностойно на това, което получавам?
Практически упражнения за всеки ден
Упражнение за присъствие "5-4-3-2-1"
Когато забележите, че мислите ви „крадат" от настоящия момент, спрете за миг, поемете дълбоко въздух и се свържете с това, което е тук и сега. Насочете вниманието си към сетивата:
- 5 неща, които виждате около себе си.
- 4 усещания в тялото си (например допир на дреха, натиск, топлина или хлад, биене на сърцето, изтръпване, стегнатост в раменете).
- 3 звука, които чувате в момента.
- 2 аромата, които долавяте.
- 1 вкус, който усещате в устата си.
Завършете с още едно дълбоко вдишване и с издишване усетете как присъствието ви се връща в настоящето.
Дневник на благодарността
Всяка вечер запишете 3 неща, за които сте благодарни днес. Това ви връща "откраднатите" моменти на радост.
Практика на щедростта
Всеки ден дарете нещо без да очаквате връщане - усмивка, комплимент, помощ, време. Така балансирате даването и получаването.
Изберете една практика и я правете поне седмица – както обичам да казвам: "Малките стъпки водят до големи промени".
Въпроси за самоизследване
- Скривате ли истинската си същност според ситуацията?
- Пилеете ли времето на другите с постоянните си закъснения?
- Слагате ли повече храна в чинията, отколкото можете да изядете?
- Давате ли заслуженото признание на другите?
- Помагате ли на детето си с домашното прекалено, вместо да му оставите време да се справи само?
Какво наистина става когато практикувате астея?
Практикуването на астея е като отключване на врата, за която не сме подозирали, че съществува. Когато спрем да крадем от живота си и започнем да ценим настоящето и ресурсите около нас, откриваме, че вече притежаваме изобилието, което търсим. Това е покана към благодарност, спокойствие и по-дълбока свързаност с живота.
Първите седмици
Може да са трудни - осъзнаването колко често сме "крадяли" може да е болезнено.
След месец
Започвате да забелязвате промени - дишате по-дълбоко, по-малко се тревожите, отношенията ви стават по-автентични.
След няколко месеца
Животът ви се усеща като съвсем различно преживяване - не защото нещата са се променили, а защото вие сте се научили да присъствате в тях.
Предупреждение: Астея може да ви направи "пристрастени" към истинския живот. Веднъж като вкусите автентичното присъствие, трудно се връщате към автопилота.
В заключение - призив към действие
Когато влагаме енергия в ненужното, отнемаме от радостта си в настоящето. Практикувайки астея, забавяме темпото и ценим настоящия момент, себе си и другите. Нека заедно преживяваме изобилието, в което творим шедьовъра на собствения си живот.
Помнете: практикуването на астея означава да приемаме само това, което ни е дадено доброволно - включително любовта към себе си.
Започнете днес. Започнете с едно дълбоко вдишване и осъзнаването, че в този момент имате всичко необходимо, за да бъдете щастливи. Всичко останало е подарък.
Имате ли готовност?
Ако тази статия ви докосна, споделете какво най-много ви повлия в коментарите. Заедно можем да се учим да живеем по-пълноценно.
Пиши ми лично съобщение или се свържи с мен на [твоят контакт]. или сподели статията си приятелите си.
Време е да започнеш да живееш изобилно! ✨
С обич,
Нина